Димитър Якимов, актюер
Сп. “Зъболекарски преглед”, кн. 9, 1941
Желанието ми да напиша следващите редове се дължи на прочетените в “Епопея на българския войн” спомени на д-р Недю Бояджиев, зъболекар и шведски генерален консул в София. Аз не вярвам да се намери българин, който да не прочете с трепет тези спомени и вътрешно да не благодари на уважаемия г-н д-р Недю Бояджиев.
След катастрофата ни през 1918 г., когато застъпванията на българските държавници за нашите военнопленници и заложници не се вземаха под внимание и не се уважаваха, един български зъболекар, един добър българин тръгна на свои средства и на свой риск да търси човешката правда и, за щастие на всички ни – и държавници, и военнопленници, и граждани, и селяни – той успя в поставената си задача. Тези спомени на д-р Бояджиев, поместени в “Епопея на българския войн” от “Бойна библиотека” № 6, том VI под заглавие “Освобождаването на българските пленници и заложници след световната война”, трябва да бъдат прочетени от всеки българин, най-вече от българските зъболекари. Последните ще се почувстват горди, че средата на тяхното съсловие е излъчила един общественик, един голям родолюбец…
… В резултат и на неговата дейност са освободени 150 000 български войници от пленничество. След напечатаните (в “Епопея на българския войн” – бел. ред.) редакторът на „Бойна библиотека” пише следното: „Д-р Недю П. Бояджиев е роден в град Калофер. Завършил е с отличие Пловдивската гимназия, ветеринарна медицина в Лион – Франция, а зъболекарство – в Париж. След това той завършва зъболекарския факултет в Монтреал и се установява като зъболекар в София.
През време на Балканската война той е зъболекар при Главната квартира, а след войната – 1913 г. – Н. В. Царът Отец го назначи с царска грамота за придворен лекар. През общоевропейската война той е зъболекар в болницата на унгарската мисия в София, а след войната бе назначен шведски генерален консул в София, която длъжност все още заема (моя б. – настоящата бележка е писана през 1939 г.)
Д-р Бояджиев по свой начин и на свои средства, след като видя, че българските пленници и заложници все остават неосвободени от нашите противници, решава да замине за Скандинавските страни и да търси благородни застъпници пред силите-победителки. И наистина намери такива и неговата мисия завърши успешно. Пленниците и заложниците бяха освободени и се завърнаха между нас.
Д-р Бояджиев е носител на много наши и чужди ордени, между които и шведския „Полярна звезда”.
Заради неговото усърдие по освобождаване на българските пленници Министерството на войската поиска да бъде награден с високо отличие, обаче поради скромност, той отклони награждаването му с орден.
Tой получи една по-висша награда – признателността на пленниците и техните близки, па и на целия български народ.
По наша молба д-р Бояджиев изложи на страниците на „Бойна библиотека” как е постигнал тоя завиден успех , за което сме му твърде много благодарни”.
След тази къса и ясна бележка от редакцията на „Бойна библиотека”, аз мисля, че трябва да се намери начин и да се направи достояние на целия български народ, особено на зъболекарското съсловие, че един зъболекар, един въодушевен народен борец е (помогнал) да се освободи от пленничество, равносилно тогава на явна смърт, 150 000 български мъже-войници.
Нека благодарността на всички ни да му бъде награда и нека поколенията го посочват винаги за пример. Вярвам, че зъболекарското съсловие ще увековечи името на този заслужил към родината ни техен колега.