Този сайт е посветен на д-р Недю Петев Бояджиев, който наред с други родолюбци – общественици, дипломати, дейци на науката и културата – е дал скромен принос за освобождаването на българските пленници и заложници през Първата световна война.
В такава национална драма имена и личности бледнеят. Истинските герои са българските войници и офицери, сражавали се лъвски за родината, но оставени безславно на волята на озверял противник. Дълго след като другите военнопленници са се завърнали у дома, нашите гаснат в нечовешки условия и унижения по лагери у съседите и дори в Африка. Живи скелети, те мрат с десетки на ден от глад, скорбут, блатна треска.
Струва ли си на фона на тази трагедия да се изтъкват нечии заслуги и опити да се помогне? Аз казвам да! Не само защото д-р Бояджиев ми е дядо, но и тъй като днешна България силно се нуждае от напомняне какво е състрадание, хуманизъм и начинания „на ползу роду”.
Бистра Бояджиева
Благодарности на гл. ас. д-р Стоян Николов за статията по въпроса за пленниците и на сайта „Изгубената България” за предоставените снимки.